Разбиране на детското поведение

Когато не се справяме добре с възпитанието на децата си, ние най-често търсим обяснението за неуспехите извън нас. Правим това за да запазим своето себеуважение, макар и да съзнаваме колко малко знаем за родителството.

Има няколко разпространени начина за обяснение на детското поведение. Първия от тях се отнася до наследствеността - по логиката на поговорката "Крушата не пада далеч от дървото".

Втория, втълпен ни от марксизма се отнася до средата - до хората и отношенията заобикалящи детето, които предопределят неговото развитие. И третия, че децата преминават през определени стадии които могат да се предсказват, но няма как да се избегнат - кризата на "третата година", пубертета и пр. Всички тези обяснения са верни, но само донякъде. Ако се осланяме на тях, то значи да се признаем за безсилни и да се оставим на обстоятелствата.

Това което трябва да направим е да разберем механизмите върху които почива детското поведение. Авторите на най-популярната програма за обучение в родителство STEP - Дон Дънкмайер и Гари МакКей посочват, че всяка човешка дейност крие в себе си СОЦИАЛНА ЦЕЛ или намерение. Хората са вземащи решения социални същества, чиито основен стремеж е стабилността. Всеки от нас се опитва да намери и поддържа такова място, където да се чувства ЗНАЧИМ. Това с особена сила се отнася до децата ни. Всяко дете се стреми да намери своето стабилно място в семейството и ако не успее да го постигне с конструктивни действия, го постига с дезадаптивни.

Известният психиатър Рудолф Драйкус посочва четири основни типа на това дезадаптивно поведение при децата, като ги описва въз основа на подсъзнателната ЦЕЛ, която детето се опитва да постигне. Те са посочени в йерархия, т.е. всяки следващ тип задълбочава дезадаптивността.

Първата цел е ВНИМАНИЕ. Желанието да обръщат и да получават внимание е почти всеобщо при по-малките деца. Те се опитват да го печелят по приемлив начин, но ако това не става, могат да започнат да го правят по друг, неприемлив начин. Децата, които не се чувстват достатъчно значими, предпочитат негативното внимание пред игнорирането. Тези деца дразнят родителите си и те прибягват към постоянни увещания и напомняния.

За да помогнете на децата си в този случай е удачно да прибегнете към т.н. техника "на угасяването", т.е. да се стараете да не обръщате внимание на лошото поведение и да подкрепяте с похвала и внимание всяка добра постъпка. Важно е обаче, да го правите не по настояване на детето (което е вид изнудване), а неочаквано, тогава когато то се чувства неуверено и несигурно. Също така да подкрепяте не толкова резултата от действието, колкото усилието и старанието което детето влага, дори когато крайния резултат е неудачен.

назад ...