Емоциите - ключът за разбиране на детското поведени

Може би сте прочели в някоя от предишните ни статии от тази рубрика, че децата които имат проблемно поведение са неуверени и разколебани. Те не вярват, че могат да бъдат полезни за другите. С неприемливото си държание, те се стремят към внимание, желаят да си отмъстят, да придобият власт, или стават неадекватни. Тези четири основни цели се крият зад цялото разнообразие от детски постъпки. И колкото да сме засегнати или обидени понякога, трябва да знаем, че ако децата ни са непослушни или палави, то зад това се крие техния стремеж към внимание и желанието им да бъдат значими за нас.

Но в такъв случай остава въпроса: Как да разберем какво искат да ни кажат децата с поведението си? Как да проумеем техните послания към нас? Един от най-добрите начини за това е като се постараем да разберем ДЕТСКИТЕ ЕМОЦИИ.

Емоциите са задължителна част от нашето съществуване. Помислете какъв би бил живота ни без тях. Ако нямаше тъга и разочарования, не би имало радост, приятелство или любов. Животът ни би бил скучен без емоции, както светът без цветове.

Откъде идват емоциите? Защо се чувстваме понякога радостни и въодушевени, а друг път нервни и раздразнени? Защо някои от нас умеят по-добре да владеят емоциите си? Ако не трябва да избухваме пред децата си, то тогава какво да правим, когото сме им ядосани? Това са въпроси на които все не успяваме да намерим най-точния отговор.

И това е така защото ние най-често се отнасяме към емоциите като към нещо независещо от нас. Ние обикновено си казваме: "Той ужасно ме ядосва!" или "Тя има намерение да ме подлуди!" А това означава, че не осъзнаваме един важен факт - че всеки сам е отговорен за своите емоции.
В същност емоциите са първия индикатор, по който ние установяваме дали се удовлетворяват потребностите ни. Ако нещата не вървят както искаме или си представяме, то логично е да изпитваме отрицателни емоции.

Но емоциите зависят и от нашите нагласи. Ние най-често се чувстваме така, както мислим за хората около нас: Ако смятаме, че даден човек е добър и заслужава доверие, то и ние ставаме доброжелателни и отзивчиви към него. И обратно, ако приемем, че хората са недружелюбни и не заслужават доверие, то и чувствата ни стават враждебни и започваме да страним от околните.
Ние най-често се дразним от децата си, когато те правят не това, което очакваме от тях.

Отрицателните ни чувства, имат за цел да контролират детското поведение. Но ако приемем, че децата ни не се нуждаят от свръх контрол,  а от ясни граници и възможност да се учат от последствията на своето поведение, то тогава отпадат причините за раздразнение и гняв. (Как се прави това можете да научите от някоя от следващите статии или в курсовете по програмата STEP)
От своя страна децата лесно се научават да използват собствените си емоции за да постигнат някоя от споменатите по-горе цели.

Да вземем например дете, което е открило "силата на сълзите". То често я използват за да се наложи за нещо или като форма на извинение за неуспех в училище или другаде. То се стреми да покаже на околните колко е деликатно и ранимо, за да му се  обърне внимание или за да не го карат да върши неща които не желае. Родителите на такова дете са склонни да смятат, че то е чувствително и постоянно се нуждае от закрила.

А в същност такива деца съвсем не са толкова слаби. Напротив, те използват сълзите си за да принудят другите да им обръщат внимание. От друга страна тяхната "сензитивност" често подтиква връстниците им да се отнасят грубо към тях. Тогава тези деца започват още повече да се самосъжаляват, а израза на това самосъжаление кара родителите им да им се притичват на помощ т.е. да ги третират като нещо много специално. Така, кръгът се затваря, а тези деца извличат двойна изгода: Първо - връстниците им започват да им обръщат внимание като се заяждат с тях (това не е най-доброто отношение, но е за предпочитане пред игнорирането). Второ - възрастните им съчувстват, опитват се да ги защитят и се отнасят с тях по специален начин.
Разбира се, децата не правят това съзнателно. Те избират своите стратегии в процеса на общуване с възрастните и е много възможно ние сами, без да искаме да сме им подсказали подобна стратегия.

Това което ние трябва да разберем от тези детски чувства е, че ЧЕСТО СЕ ПРЕВРЪЩАМЕ В ОБЕКТ ЗА МАНИПУЛАЦИЯ.

Измъкването от порочния кръг може да стане чрез въздържане и нереагиране, когато децата ни се опитват да ни манипулират с емоциите си. Те трябва да знаят, че всеки сам носи отговорността за собствените си емоции и, че това е необходима част от съзряването.

назад ...