Анкета
Вероятно повечето от вас, родители, внимателно следите реда на ваксиниране и имунизиране на децата си. Ако това до навършването на две години е сравнително лесно (заради месечните консултации, които посещавате), след това трябва да разчитате на добросъвестността на личните си лекари. Ето какво още трябва да знаете:
Първата "следбебешка" реимунизация се прави на седемгодишна възраст и е против полиомиелит (така нареченият четвърти прием). Прилага се тривалентна убита полиомиелитна ваксина (I, II, III тип).
Също на седем години е задължителна реимунизацията против дифтерия и тетанус с ДифТет ваксина.
Първолаците се реимунизират още против туберкулоза, но преди това трябва да са дали отрицателна проба Манту.
Следващата реимунизация против туберкулоза се извършва на единадесетгодишна възраст - отново ако детето е с отрицателна Манту проба.
На дванадесетгодишна възраст децата подлежат на две реимунизации - с триваксина против морбили,паротит и рубеола, и против тетанус и дифтерия.
Последната реимунизация срещу тетанус и дифтерия, както и против туберкулоза (не забравяйте, че пробата Манту трябва да е отрицателна) се провежда на седемнадесет години.
От двадесет и пет годишна възраст нататък - през десет години, се прави реимунизация против етанус и дифтерия.
Обикновено личните лекари разпращат на пациентите си писма, с които ги подсещат за предстоящите реимунизации на децата им, но добре е да имате предвид имунизационния календар и сами да го следите, за да не пропускате някои от приемите.
Всеки родител би трябвало да знае, че е погрешно, ако непрекъснато е нащрек или подвиква след малкото детенце „това НЕ“, „НЕ пипай това“, „това е лошо“ и т.н.
По този начин малкото човече се обърква и е възможно непрекъснато да се чувства виновно. Много по-правилно е ако се създаде такава среда в дома, която да предполага едно безопасно и в същото време изпълнено с приятни емоции място.
Има няколко ключови места, на които трябва да се обърне внимание, за да се гарантира безопасността на бебето.
Най-често за наличие на оплакването от “хъркане” в нослето на кърмаче е виновна инфекция. Дали тя е от родилния дом, или е атакувала бебето по-късно, няма особено значение, защото така или иначе трябва да се лекува.
Малкият пациент в случая има нужда от консултация със специалист по УНГ болести, който да види какъв е проблемът.
А той обикновено се съпътства и от затруднения в дишането и като се отстрани причината, състоянието се нормализира.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
