Анкета
Те са сладки, "непълноценни" храни и предизвикват затруднения у родителите, защото най-често се консумират между отделните хранения, когато са най-вредни за зъбите и за апетита и защото много други деца ги ядат.
Няма причина едно двегодишно дете да не яде от време на време хубав сладолед заедно с останалите членове от семейството.
Но по-добре е да се избягва даването на бонбони между храненията и особено редовното ядене на бонбони дори за десерт. Предполага се, че бонбоните най-често предразполагат към разваляне на зъбите, защото при смукането им в продължение на известно време в устата им се образува захарен сироп.
За да не се научава малкото дете да яде бонбони, не трябва да държите бонбони в къщи, не му купувайте сироп и сладолед. По-трудно е с децата в училищната възраст, защото те вече са открили тези удоволствия. Майката не обича нейното дете да бъде изключение или "мамино детенце". И ако детето от време на време само поиска да си купува сладки работи, по-добре е да го оставите да бъде като другите. Но ако то много обича бонбони и зъбите му са склонни към лесно разваляне, по-добре е родителите да го ограничават и да му дават само при специални случаи.
Причината за пристрастяването към бонбоните често се крие у родителите. Децата обичат бонбони. Техният "гладен" растящ организъм се нуждае от допълнителни калории. Но неразглезените деца обикновено не ядат много бонбони. А някои малки деца изобщо не обичат сладки храни. В своите експерименти д-р Клара Дейвис установява, че когато децата сами си избират храната измежду множество естествени храни, те избират само разумно количество от по-сладките.
До голяма степен преувеличеното пристрастяване към бонбоните несъзнателно се предизвиква от родителите. Например майката, като се опитва да накара детето да изяде зеленчука, казва: "Няма да ядеш сладолед, докато не си изядеш спанака" или "Ако си изядеш кашата, ще ти дам бонбон".
Когато задържате някоя храна (или награда), апетитът към нея се изостря. Ефектът е обратен на този, който майката очаква: детето намразва спанака и кашата и все повече се стреми към сладоледа и бонбоните. Никога не задържайте една храна, докато другата не бъде изядена. Нека детето да мисли, че и обикновените, и сладките храни са еднакво хубави.
Всеки родител би трябвало да знае, че е погрешно, ако непрекъснато е нащрек или подвиква след малкото детенце „това НЕ“, „НЕ пипай това“, „това е лошо“ и т.н.
По този начин малкото човече се обърква и е възможно непрекъснато да се чувства виновно. Много по-правилно е ако се създаде такава среда в дома, която да предполага едно безопасно и в същото време изпълнено с приятни емоции място.
Има няколко ключови места, на които трябва да се обърне внимание, за да се гарантира безопасността на бебето.
Най-често за наличие на оплакването от “хъркане” в нослето на кърмаче е виновна инфекция. Дали тя е от родилния дом, или е атакувала бебето по-късно, няма особено значение, защото така или иначе трябва да се лекува.
Малкият пациент в случая има нужда от консултация със специалист по УНГ болести, който да види какъв е проблемът.
А той обикновено се съпътства и от затруднения в дишането и като се отстрани причината, състоянието се нормализира.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
