Чувството за вина у родителите води към проблеми при възпитанието

Има много ситуации, при които родителите се чувствуват малко виновни към някое от своите деца: напр. ако майката иска да започне работа, но не е уверена, че на детето й ще се осигурят необходимите грижи; ако детето е с физически или умствен недостатък; ако родителите са осиновили бебе и не могат да се освободят от мисълта, че трябва да се полагат свръхчовешки грижи за него, за да отговорят на задълженията, които са поели във връзка с осиновяването на чуждо дете.

Когато  родителите са израснали в обстановка на постоянно неодобрение и постоянно живеят с чувството за виновност; ако родителите са учили детска психология в университета или в професионално училище, знаят всички трудности във връзка с възпитанието на децата и очакват, че трябва да се справят по-добре от другите родители заради своето образование.

Независимо от причината за това чувство на вина то винаги пречи за по-лесното справяне с детето. Родителят е склонен да очаква твърде малко от своето дете и твърде много от себе си. (Тук ще говорим за майката, която повече се занимава с грижите около детето, но същото може да се отнася и до бащата.)

Дори когато търпението е изчерпано, детето е станало невъзможно и се нуждае от строго въздействие, майката все пак често се опитва да бъде търпелива и добра. Или пък проявява колебание в момент, когато детето се нуждае от твърдост.

Детето подобно на възрастния разбира кога е било лошо или невъзпитано дори ако майка му се прави, че не вижда. Вътрешно то се чувствува виновно. То би искало някой да го спре. Но ако не бъде поправено, то ще се държи все по-лошо, сякаш да узнае до какъв предел трябва да достигне неговото лошо поведение, преди някой да го спре.

След време държанието му става толкова непоносимо, че търпението на майката се изчерпва напълно. Тя му се кара или го наказва. Мирът е възстановен, но загубилата търпение майка се чувствува виновна за това и вместо да забрави станалото, тя се опитва да заглади своята вина или се оставя детето да й отмъсти за наказанието.

Например тя позволява на детето да се държи грубо по време на наказанието или го отменя, преди да е изпълнило това, което е било необходимо, или пък се преструва, че не забелязва, ако детето отново започне да не слуша. В някои случаи, ако детето изобщо няма намерение да й отмъщава за наказанието, майката, без да осъзнава какво прави, незабелязано го подтиква към това.

Всичко това може би ви се вижда много сложно и неестествено. В действителност това не е рядък проблем. Повечето съзнателни родители от време на време изпускат детето, когато чувствуват, че са го изоставили или не са били справедливи към него. Но те скоро възвръщат равновесието си. Понякога родителят казва: "Това дете прави всичко, за да ме дразни". Това показва, че родителят се чувствува много виновен и винаги разрешава на детето или му се покорява и то отговаря на това с непрекъснати провокации.

Никое дете не дразни родителите си така случайно. Ако майката може да определи в какво отношение разрешава прекалено много на детето и ако може да затегне дисциплината, като не се отклонява от правилния път, тя с радост ще открие, че детето й не само се държи по-добре, но е и по-щастливо. Тогава тя повече ще го обича и то ще й отговори с взаимност.

назад ...