Анкета

Плач от глад
Най-често новородените плачат от глад. Педиатрите съветват: „Ако имате съмнение, че бебето е гладно, нахранете го.” Отличен съвет, тъй като, щом го нахраните вие утолявате жаждата му, нуждата му да суче или да бъде носено на ръце. Тук, разбира се, съществува и опасност, в бъдеще да отговаряте с храна на всеки негов писък.
Когато е гладно, бебето плаче. Това са кратки, ритмични викове, които бързо се усилват и зазвучават като викове на болка и страдание. Вярно е, че изпитва болки - притиснато от нуждата да яде, то просто е олицетворение на глада.
Плач от болка
Този вид се разпознава сравнително лесно. Ако болката е внезапна (болка в ушенцето или от отворена безопасна игла), детето пищи пронизително и остро. Тогава няма как да не се намесите начаса! Хроничната болка или болката, придружена от висока температура, предизвиква друг вид рев. Той наподобява неравномерен, слаб, но повтарящ се хленч, точно като на ранено животно. И в този случай незабавно му обърнете внимание, тъй като наистина се вижда, че бебето не е добре!
Плач от гняв
Избухва яростно, главно, когато някаква важна потребност не е задоволена и детето, освен че изпитва голямо лишение, се чувства безпомощно. Когато не срещне разбиране, избликът на гняв преминава в ярост. Подобна реакция не е отрицателна, тя доказва, че бебето се надява на света, в който се намира. Свят, където апелите му могат да бъдат чути. това обяснява защо викът за нещо друго, често може да премине във вик на ярост.
Плач от самота или скука
Започва като протест. На детето му омръзва да лежи само в леглото все под една и съща играчка. Ако не отидете при него, започва да хленчи: „Как така никой не идва?” Тогава надува гайдата и в края на краищата получава онова, което си е наумило - компания.
Плач от тъга
Жалостив хленч, по-точно злокобен, който в никакъв случай не би трябвало да чувате. Това е вик на душевно страдание, което бебето, почувствало се изоставено, необичано или лишено от нужното внимание изпитва. Така реве дете, отделено от майка си или дете, чиято майка е в плен на собствената си душевна болка и затова не е в състояние да събуди у него радостта от живота.
Новороденото има безброй други причини да вика, плаче и крещи, да протестира и някои от тях ще разгледаме по-нататък. Но доколкото ми е известно, тези причини не могат да предизвикат някакъв точно определен вик който да е присъщ на всички бебета и който да е толкова характерен, че да мога да го опиша, за да го разпознавате и да реагирате адекватно.
За щастие, освен по характера на плача, родителите съумяват да разберат какво иска да им каже бебето и по други признаци. Те владеят и множество стратегии да го утешат по най-подходящия начин. И уменията им не зависят толкова от знанията и предписаните им съвети, колкото от силата на емоционалната връзка между детето и тях.

Всеки родител би трябвало да знае, че е погрешно, ако непрекъснато е нащрек или подвиква след малкото детенце „това НЕ“, „НЕ пипай това“, „това е лошо“ и т.н.
По този начин малкото човече се обърква и е възможно непрекъснато да се чувства виновно. Много по-правилно е ако се създаде такава среда в дома, която да предполага едно безопасно и в същото време изпълнено с приятни емоции място.
Има няколко ключови места, на които трябва да се обърне внимание, за да се гарантира безопасността на бебето.

Най-често за наличие на оплакването от “хъркане” в нослето на кърмаче е виновна инфекция. Дали тя е от родилния дом, или е атакувала бебето по-късно, няма особено значение, защото така или иначе трябва да се лекува.
Малкият пациент в случая има нужда от консултация със специалист по УНГ болести, който да види какъв е проблемът.
А той обикновено се съпътства и от затруднения в дишането и като се отстрани причината, състоянието се нормализира.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012