Стратегическите компютърни игри спомагат за развитието на детето

Времето, прекарано пред екрана на компютъра, един ден може да се окаже в основата на бъдещите професионални успехи на порасналите деца. Особено ако решат да се занимават с мениджмънт.

Най-изтъкнатият защитник на позитивната роля на видеоигрите в процеса на развитие на децата е Стивън Джонсън, автор на изключително дискутираните книги "Всичко лошо е добро за теб: как днешната масова култура всъщност ни прави по-умни" и "Широко отворен ум".

Неговият аргумент е прост - при повечето видеоигри във всеки един момент децата трябва да вземат решения. Всеки, който поне веднъж е играл или гледал как се играе която и да било компютърна игра, знае, че трябва да се мисли за модели, за ресурси, за краткосрочни и дългосрочни цели. След това играчът взема решения, получава обратна връзка от сюжета на самата игра, на тази база преоценява позициите си и променя взетите решения. Схема, позната на всеки мениджър, който управлява малка, средна или по-голяма фирма.

Именно по този критерий Джонсън дори противопоставя четенето и видеоигрите и изтъква водещата според него роля на компютърните занимания. Той твърди, че каквато и книга да чете едно дете, то не взема решения, а следва чужди решения, решения, взети от друг. 

Естествено, трябва да имаме предвид, че между отделните електронни игри има огромна разлика. Тези с убийства и насилие няма как да бъдат причислени към полезните за развитието на децата. Това се отнася и за книгите с подобно съдържание, каквито безспорно също има. Налице са обаче и достатъчно много примери за игри, които наистина "принуждават" хлапетата да мислят и да вземат решения. И тук е ролята на родителите - те могат да помогнат и да подберат игрите, на които децата им да играят. Така че хем децата им дa са подготвени за утрешния свят, в който ще работят, хем да не се окажат "зависими" геймъри.

назад ...